Da Capo al Fine*
Da Capo al Fine*
живее ми се въпреки гнева
(все нещо грешно ще повторя)
с великата вселенска синева
(обичам я; не искам да умра;
тя винаги ме гледа изотгоре)
избрах си я да ме притиска
(болезнено се свивам в правилата)
в изтръпналите ми очи мълчи
и меси хляб без сол сълзата
пълзя по мравешки в пътеките
човешки; примъквам като
зимнина поуките на всичките
си грешки; изгризвам ги
когато падне вечната тъга
над земния сезон на чудесата
а после идва с ярост смелостта-
гладът ме връща към живота
* повторение от началото до обозначението за край
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
