7 mar 2007, 20:47

Да има... 

  Poesía
874 0 3
Прекрасен е залеза, синьо морето,
безкрайно красиво е всичко, нали?
Ах, само да има с кого под небето
ти пак да споделяш вълшебни мечти.

И обич най-сладка навред да цари,
но има ли смисъл, щом обич раздаваш,
а във замяна все тебе боли
и само жестоки злини получаваш.

Да, казват, живота бил истински, чуден. 
И тъй е, щом има с кого до делиш
момента прекрасен на изгрева буден
и вечер да има с кого да заспиш.

Да има кой нежно пак теб да погали,
да сложи ръка пак във твойта ръка,
да бъде със теб, щом от огъня пари,
да стигне за теб и докрай, на ръба.

Щом има такъв, който теб да обича,
да мисли, да чувства към тебе това
и после докрай все след тебе да тича,
да моли с горчиви сълзи любовта,

тогава ти знаеш: живял си щастливо
и не е бил пуст и далечен света,
въпросът - да има до тебе красив
човек, не човече, със пълна душа!

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав е стиха ти, поздрави! Сякаш са споменати всички моменти, които един човек може да превърне от обикновени в незабравими...
  • хареса ми и този твой стих, Вили!!! Поздрави!!!
  • Ще има /ако вече няма/ такъв човек до теб Вили.
    Щом пишеш така красиво, ще има.
    Поздрав.
Propuestas
: ??:??