Mar 7, 2007, 8:47 PM

Да има...

  Poetry
1.2K 0 3
Прекрасен е залеза, синьо морето,
безкрайно красиво е всичко, нали?
Ах, само да има с кого под небето
ти пак да споделяш вълшебни мечти.

И обич най-сладка навред да цари,
но има ли смисъл, щом обич раздаваш,
а във замяна все тебе боли
и само жестоки злини получаваш.

Да, казват, живота бил истински, чуден. 
И тъй е, щом има с кого до делиш
момента прекрасен на изгрева буден
и вечер да има с кого да заспиш.

Да има кой нежно пак теб да погали,
да сложи ръка пак във твойта ръка,
да бъде със теб, щом от огъня пари,
да стигне за теб и докрай, на ръба.

Щом има такъв, който теб да обича,
да мисли, да чувства към тебе това
и после докрай все след тебе да тича,
да моли с горчиви сълзи любовта,

тогава ти знаеш: живял си щастливо
и не е бил пуст и далечен света,
въпросът - да има до тебе красив
човек, не човече, със пълна душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав е стиха ти, поздрави! Сякаш са споменати всички моменти, които един човек може да превърне от обикновени в незабравими...
  • хареса ми и този твой стих, Вили!!! Поздрави!!!
  • Ще има /ако вече няма/ такъв човек до теб Вили.
    Щом пишеш така красиво, ще има.
    Поздрав.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...