5 feb 2016, 23:57  

...Да избягаме и да танцуваме с вятъра... 

  Poesía » De amor
402 1 1

...Да избягаме и да танцуваме със вятъра...

 

 

„Покорителко моя!”-шепнеш ми ти-

„Да избягаме и да танцуваме със вятъра...”

„Де да можеше всички да видят силата ти,

с която те обичам-безкрайна е, ти си извора...” 

 

„Приятелко моя!”-ласкаеш ме и ме обичаш ти.

„Хайде да избягаме и да танцуваме с вятъра”

„Де да можеше всички да видят красотата ни,

която идва от теб, създаваш я, ти си любовта...” 

 

„Съюзничке моя!”-обожаваш ме и ме извисяваш ти.

„Нищо друго...само да избягаме и да танцуваме с вятъра...”

„Де да можеше всички да видят убеждението ми,

че обещанието на сърцето ни, истинско е, че е в дълбочината...” 

 

„Господарке моя!”-коленичиш, каниш ме и чувстваш ме ти.

„Усети ритъма отляво пак и да избягаме, да танцуваме с вятъра...”

My lady, познавам болките и кошмарите ти, съня в пробуждането ти,

Те, всичко твое, правиш ме по-добър, нашето не може да открадне страха..."

 

Покорителю мой!-чуваш шепотите ми, усещаш ме.

Не е нужно да ти казвам”Да”, просто отдавам се на танца ни...!

Знам, ако почувствам се изгубена, не съм сама никога, любими...!

Ти си все в мене, знай че и аз съм в теб винаги, имаш ме...! 

 

Приятелю мой!-създаваш тактовете ми, съживяваш ме:

Каниш ме да бъда в любовта, завърташ ме, въздигаш ме…!

Ако някога почувстваш се предаден или безпомощен, имаш ме…!

Ти си всичко за мен, и аз влизам в огъня, за да ти осветя стъпките…! 

 

Съюзнико мой!-прегръщаш ме във вечността, целуваш ме в необятността:

Да захвърлим на земята нищото, да избягаме и да танцуваме във всичкото…

Ако някога почувстваш се наранен или тъжен, ще ти изпия болката мигновено!

и ще изригна във вселената като звезда, която да ти върне надеждата и радостта... 

 

Господарю мой!- коленича, каня те и чувствам те винаги.

„Усети ритъма отляво пак и да избягаме, да танцуваме с вятъра...”

“Mi principe, познавам болките и кошмарите ти, съня в пробуждането ти,

Те, всичко твое, правиш ме по-добра, нашето не може да ни открадне страха..." 

 

Хайде, любов моя!Да избягаме и да танцуваме със вятъра…

Понякога ще си ти, понякога аз, но винаги двамата заедно…

Хайде, любов моя!Да избягаме и да танцуваме с вятъра…!

Да бъдем едно, да бъдем свободни, да бъдем в бурята и урагана на танца…! 

 

А когато урагана ни удари със всичките си сили, вземи ръката ми в твоята...

И без да говориме, без да мислиме, само чувствайки ще разбереме, всичко което имаме:

а съмненията ще се счупят и няма да зараснат костите им, докато танцуваме...

Така, че хайде, любов моя!Да избягаме и да танцуваме със вятъра… 

 

Любов моя, знаеш...само така можем да живеем тези, които сме влюбени...

Само така, може да живеем тези, които сме победени победители...

И няма изход, никакъв изход...със всяка секунда, шепот и въздишка...

слушаме тази песен, която звучи един другиго, в душата ни без спирка... 

 

която управлява танца ни,

с която се обичаме,

с която тишината викаме...

тази песен, с която не можем да забравим, че

че аз обичам те и че те обичаш ме...!

И ако този огнен ураган ни изпепели...?!-

Аз ще те целуна и ти ще ме целунеш...

И от пепелта ще се възродим,

за да може пак и пак, отново и отново

Да избягаме и да танцуваме с вятъра...!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Лейди Фокс за думите.Трогнаха ме!!!Сега най-накрая мога да кажа:творбите ми имат необичайна форма, но това е донякъде защото представляват вид песен, поема, ода...и затова дори най необичайните не могат да станат импресия или проза, защото тогава нито ще е моята проза, нито моята поезия.Само това исках да кажа без да се навлиза в полемика.
    Изключително радостна съм, че ме четеш.Благодаря!!!

    Благодаря на всички прочели и оценили досега!!!
Propuestas
: ??:??