5.02.2016 г., 23:57  

...Да избягаме и да танцуваме с вятъра...

606 1 1

...Да избягаме и да танцуваме със вятъра...

 

 

„Покорителко моя!”-шепнеш ми ти-

„Да избягаме и да танцуваме със вятъра...”

„Де да можеше всички да видят силата ти,

с която те обичам-безкрайна е, ти си извора...” 

 

„Приятелко моя!”-ласкаеш ме и ме обичаш ти.

„Хайде да избягаме и да танцуваме с вятъра”

„Де да можеше всички да видят красотата ни,

която идва от теб, създаваш я, ти си любовта...” 

 

„Съюзничке моя!”-обожаваш ме и ме извисяваш ти.

„Нищо друго...само да избягаме и да танцуваме с вятъра...”

„Де да можеше всички да видят убеждението ми,

че обещанието на сърцето ни, истинско е, че е в дълбочината...” 

 

„Господарке моя!”-коленичиш, каниш ме и чувстваш ме ти.

„Усети ритъма отляво пак и да избягаме, да танцуваме с вятъра...”

My lady, познавам болките и кошмарите ти, съня в пробуждането ти,

Те, всичко твое, правиш ме по-добър, нашето не може да открадне страха..."

 

Покорителю мой!-чуваш шепотите ми, усещаш ме.

Не е нужно да ти казвам”Да”, просто отдавам се на танца ни...!

Знам, ако почувствам се изгубена, не съм сама никога, любими...!

Ти си все в мене, знай че и аз съм в теб винаги, имаш ме...! 

 

Приятелю мой!-създаваш тактовете ми, съживяваш ме:

Каниш ме да бъда в любовта, завърташ ме, въздигаш ме…!

Ако някога почувстваш се предаден или безпомощен, имаш ме…!

Ти си всичко за мен, и аз влизам в огъня, за да ти осветя стъпките…! 

 

Съюзнико мой!-прегръщаш ме във вечността, целуваш ме в необятността:

Да захвърлим на земята нищото, да избягаме и да танцуваме във всичкото…

Ако някога почувстваш се наранен или тъжен, ще ти изпия болката мигновено!

и ще изригна във вселената като звезда, която да ти върне надеждата и радостта... 

 

Господарю мой!- коленича, каня те и чувствам те винаги.

„Усети ритъма отляво пак и да избягаме, да танцуваме с вятъра...”

“Mi principe, познавам болките и кошмарите ти, съня в пробуждането ти,

Те, всичко твое, правиш ме по-добра, нашето не може да ни открадне страха..." 

 

Хайде, любов моя!Да избягаме и да танцуваме със вятъра…

Понякога ще си ти, понякога аз, но винаги двамата заедно…

Хайде, любов моя!Да избягаме и да танцуваме с вятъра…!

Да бъдем едно, да бъдем свободни, да бъдем в бурята и урагана на танца…! 

 

А когато урагана ни удари със всичките си сили, вземи ръката ми в твоята...

И без да говориме, без да мислиме, само чувствайки ще разбереме, всичко което имаме:

а съмненията ще се счупят и няма да зараснат костите им, докато танцуваме...

Така, че хайде, любов моя!Да избягаме и да танцуваме със вятъра… 

 

Любов моя, знаеш...само така можем да живеем тези, които сме влюбени...

Само така, може да живеем тези, които сме победени победители...

И няма изход, никакъв изход...със всяка секунда, шепот и въздишка...

слушаме тази песен, която звучи един другиго, в душата ни без спирка... 

 

която управлява танца ни,

с която се обичаме,

с която тишината викаме...

тази песен, с която не можем да забравим, че

че аз обичам те и че те обичаш ме...!

И ако този огнен ураган ни изпепели...?!-

Аз ще те целуна и ти ще ме целунеш...

И от пепелта ще се възродим,

за да може пак и пак, отново и отново

Да избягаме и да танцуваме с вятъра...!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Лейди Фокс за думите.Трогнаха ме!!!Сега най-накрая мога да кажа:творбите ми имат необичайна форма, но това е донякъде защото представляват вид песен, поема, ода...и затова дори най необичайните не могат да станат импресия или проза, защото тогава нито ще е моята проза, нито моята поезия.Само това исках да кажа без да се навлиза в полемика.
    Изключително радостна съм, че ме четеш.Благодаря!!!

    Благодаря на всички прочели и оценили досега!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...