1 ago 2008, 23:07

Да отложа любовта си

1.3K 0 19
Болката е глуха и притиска
мислите ми, думите, сърцето.
И така ужасно ми се иска
да сменя решението, което

в пристъп на "прозрение" приех.
И не съжалявам. Но не зная
как да търся радост и утеха,
как да спра без сълзи да ридая.

Мразя, че съм слаба и не мога
себе си дори да контролирам.
"Спри се!" -  си повтарям в изнемога...
Никъде аз смисъл не намирам...

Нищо не е същото и няма
цвят и аромат около мене.
Жертвата ми - тежка и голяма
се оказва непосилно бреме.

Ще се справя! Вярвам и разбирам,
че е правилно, но ме боли...
Да отложа любовта си аз избирам...
Добротата е в това!! Дали?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Копчалийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, дали?...Вълнуваш, Деси!!!
  • Много хубаво пишеш!
  • Дес, нали знаеш онази приказка,ако къщата не е голяма-сърце да е широко-!Ще се оправим някак си!Който желае да заповяда!
    Прегръщам те!
    PS.Ще гостуваме на СЪСЕДА!Той няма сърце да откаже!
  • болката остава...
    а уж правим всичко за добро...но любов не се отлага...
    с обич, Деси...не я пускай да си отиде...прекрасен стих...!
  • Не отлагай!
    Ще се справиш!
    Поздрав и от мен!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...