С ухание на цвят и хубост
до мойто рамо да си ти.
С една незнайна, тиха лудост
любов в сърцата да кънти.
Щастлива винаги да ходиш
със мен отляво под ръка.
В душата ми на кръст да бродиш
със млечно-белите крака.
Цял живот със мене двама
да сме деца под син покров.
И всеки ден по двеста грама
да пием с чашата любов.
И с таз любов да се запомним,
а в оня свят да си я спомним.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados