25 jun 2008, 11:28

Да полеем със сълзи

  Poesía
767 0 5
Полужива ме остави - от това боли,
не си мисли, че за това ще получиш моето "Мерси",
ела и довърши ме, сложи край на остатъка от мен,
аз съм свикнала с това, да си тъй студен.
В чашатата само лед остана,
спомени навява и отварят рана,
тъжен звук на самотата дочува се от мрака,
заличи към теб следите... и луната заплака.
Чашата е празна - какво да пия?
Сълзите много са, с тях ще се напия.
Душата плаче в ъгъла, обляна е в печал,
ти душа нямаш ли? Че за мен не те е жал.
Искам и ти да пиеш от моето питие,
тъжен звук, лед и сълзи - напива всяко сърце.
Да ме обичаш, както аз не мога да те задължа,
да нареждам на сърцето ти, нямам право на това,
но игра си на любов, за теб бе детска игра,
сърцето счупи ми и го захвърли в пепелта...
И късно аз това разбрах, за тебе съм била поредната,
но нека го полеем със сълзи, че за мене си последният.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....