vanesa_crazy (Ванеса)
103 1597
25 jun 2008, 11:28

Да полеем със сълзи 

  Poesía
593 0 5
Полужива ме остави - от това боли,
не си мисли, че за това ще получиш моето "Мерси",
ела и довърши ме, сложи край на остатъка от мен,
аз съм свикнала с това, да си тъй студен.
В чашатата само лед остана,
спомени навява и отварят рана,
тъжен звук на самотата дочува се от мрака,
заличи към теб следите... и луната заплака.
Чашата е празна - какво да пия?
Сълзите много са, с тях ще се напия.
Душата плаче в ъгъла, обляна е в печал,
ти душа нямаш ли? Че за мен не те е жал.
Искам и ти да пиеш от моето питие,
тъжен звук, лед и сълзи - напива всяко сърце.
Да ме обичаш, както аз не мога да те задължа,
да нареждам на сърцето ти, нямам право на това,
но игра си на любов, за теб бе детска игра,
сърцето счупи ми и го захвърли в пепелта...
И късно аз това разбрах, за тебе съм била поредната,
но нека го полеем със сълзи, че за мене си последният.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??