25 июн. 2008 г., 11:28

Да полеем със сълзи

769 0 5
Полужива ме остави - от това боли,
не си мисли, че за това ще получиш моето "Мерси",
ела и довърши ме, сложи край на остатъка от мен,
аз съм свикнала с това, да си тъй студен.
В чашатата само лед остана,
спомени навява и отварят рана,
тъжен звук на самотата дочува се от мрака,
заличи към теб следите... и луната заплака.
Чашата е празна - какво да пия?
Сълзите много са, с тях ще се напия.
Душата плаче в ъгъла, обляна е в печал,
ти душа нямаш ли? Че за мен не те е жал.
Искам и ти да пиеш от моето питие,
тъжен звук, лед и сълзи - напива всяко сърце.
Да ме обичаш, както аз не мога да те задължа,
да нареждам на сърцето ти, нямам право на това,
но игра си на любов, за теб бе детска игра,
сърцето счупи ми и го захвърли в пепелта...
И късно аз това разбрах, за тебе съм била поредната,
но нека го полеем със сълзи, че за мене си последният.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...