20 oct 2010, 22:28

Да се чувствам истинска...

  Poesía
695 0 1

Да се чувствам истинска

Не откъсвай мислите ми, остави ги
като есенни листа да се свлекат.
Ти всичките си болки сподели ли?
Нищо, по-добре си ги задръж.


Но на клада не изгаряй, моля те,
и тихите ми стонове за нещо истинско.

(Бавно ми омръзват диалозите;
макар прилични на докосване елфическо.)
Не пропъждай вдъхновението  рано -
като тишина,  самò ще дойде и изчезне.
(Но омръзва да се взираш все напразно
или да чакаш отровен страхът да излезе.)
Омръзват ми и стиховете за тревога,
мелодиите ефирни на света...
Животе, писна и омръзна ми, не мога
- с маска ли съм - да се чувствам истинска.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...