Да се чувствам истинска

Не откъсвай мислите ми, остави ги
като есенни листа да се свлекат.
Ти всичките си болки сподели ли?
Нищо, по-добре си ги задръж.

Но на клада не изгаряй, моля те,
и тихите ми стонове за нещо истинско.

(Бавно ми омръзват диалозите;
макар прилични на докосване елфическо.)
Не пропъждай вдъхновението  рано -
като тишина,  самò ще дойде и изчезне.
(Но омръзва да се взираш все напразно
или да чакаш отровен страхът да излезе.)
Омръзват ми и стиховете за тревога,
мелодиите ефирни на света...
Животе, писна и омръзна ми, не мога
- с маска ли съм - да се чувствам истинска.