26 sept 2010, 9:09

Да се нарисувам 

  Poesía
695 0 12

Уязвимо платно на художник

е моят съзнателен път.

Да рисуваш портрети е сложно.

И боите смълчани болят.

 

А нюансите тихо заспиват.

Яркостта им умира, когато

за ръцете съм хванала сивото

на греха си. И чакам разплата. 

 

А отвътре съм бяла. Косите -

абаносови, с румени скули.

Де погребах Снежанка не пита

мойта четка. За нея съм нула.  

 

И убола душата на гребен

трийсет пъти боички крадях.

Може би, нарисувайки тебе, 

ще изчезне половината грях?

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??