Уязвимо платно на художник
е моят съзнателен път.
Да рисуваш портрети е сложно.
И боите смълчани болят.
А нюансите тихо заспиват.
Яркостта им умира, когато
за ръцете съм хванала сивото
на греха си. И чакам разплата.
А отвътре съм бяла. Косите -
абаносови, с румени скули.
Де погребах Снежанка не пита
мойта четка. За нея съм нула.
И убола душата на гребен
трийсет пъти боички крадях.
Може би, нарисувайки тебе,
ще изчезне половината грях?
© Елена Биларева Всички права запазени