9 abr 2009, 21:05

Да се влюбя във себе си

828 0 1

Да се влюбя в себе си отново
трябва след раздялата си с теб.
Бях тръгнала по пътя нанадолу
и виждах се през твоя поглед.

Намразила се бях дълбоко
и вярвах само аз на твоите очи.
Паднала от тъй високо,
затънала във грях и във лъжи.

Безпомощна за сетен дъх надигнах
уморената си, замаяна глава.
И ето, че във миг прогледнах
от падналата в мен мъгла.

Гърдите ми изпълниха се бързо,
дълбоко вдишах аз живот.
Отметнах от гърба си тежък
товара и нахлузения ми хомот.

Как бях достигнала до края
на своя път, а любовта
тъй главата ми омая,
забравила за мен и за света.

Сега съм нова и по-силна,
изпълнена със огън и със жар.
Сега съм пролетта обилна,
на живота най-големия пожар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...