9 abr 2009, 21:05

Да се влюбя във себе си

829 0 1

Да се влюбя в себе си отново
трябва след раздялата си с теб.
Бях тръгнала по пътя нанадолу
и виждах се през твоя поглед.

Намразила се бях дълбоко
и вярвах само аз на твоите очи.
Паднала от тъй високо,
затънала във грях и във лъжи.

Безпомощна за сетен дъх надигнах
уморената си, замаяна глава.
И ето, че във миг прогледнах
от падналата в мен мъгла.

Гърдите ми изпълниха се бързо,
дълбоко вдишах аз живот.
Отметнах от гърба си тежък
товара и нахлузения ми хомот.

Как бях достигнала до края
на своя път, а любовта
тъй главата ми омая,
забравила за мен и за света.

Сега съм нова и по-силна,
изпълнена със огън и със жар.
Сега съм пролетта обилна,
на живота най-големия пожар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...