9.04.2009 г., 21:05

Да се влюбя във себе си

827 0 1

Да се влюбя в себе си отново
трябва след раздялата си с теб.
Бях тръгнала по пътя нанадолу
и виждах се през твоя поглед.

Намразила се бях дълбоко
и вярвах само аз на твоите очи.
Паднала от тъй високо,
затънала във грях и във лъжи.

Безпомощна за сетен дъх надигнах
уморената си, замаяна глава.
И ето, че във миг прогледнах
от падналата в мен мъгла.

Гърдите ми изпълниха се бързо,
дълбоко вдишах аз живот.
Отметнах от гърба си тежък
товара и нахлузения ми хомот.

Как бях достигнала до края
на своя път, а любовта
тъй главата ми омая,
забравила за мен и за света.

Сега съм нова и по-силна,
изпълнена със огън и със жар.
Сега съм пролетта обилна,
на живота най-големия пожар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...