5 jul 2019, 6:42

Да си опитомиш гарван. 

  Poesía » De amor
837 10 4

Каква Жена е са̀мо! Укротителка. 

От бродна птица - къщно пиле стори. 

Напра̀ви ме памучен. И живителен. 

Прозрачен. Лек. Смирен. Любовен... 

И нека да си кажат жлъчно хората, 

че не виреят в клетка силните крила. 

Аз толкова летях, за да се боря, 

с човеци - камъни. И без душа. 

А ти ме стопляш, хранейки ми полета. 

Най-лесно се обичат бели птици. 

Щом Гарванът пропее, вечна пролет е. 

Замлъква вечно, злото под езиците. 

Сега е хубаво. Уютно. Лесно е. 

Подслон във чуждите гнезда не търся. 

Не дишам в мрак с мъглива неизвестност. 

И Го̀спод щом е чул, ще се прекръсти. 

Каква Жена си са̀мо! Катедрала! 

Картина - жива. Стих - шедьовър. 

Щом можеш да обичаш черен Гарван - 

ще бъда верен! Отсега - до гроба!.. 

 

Стихопат. 

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??