Да си опитомиш гарван.
Каква Жена е са̀мо! Укротителка.
От бродна птица - къщно пиле стори.
Напра̀ви ме памучен. И живителен.
Прозрачен. Лек. Смирен. Любовен...
И нека да си кажат жлъчно хората,
че не виреят в клетка силните крила.
Аз толкова летях, за да се боря,
с човеци - камъни. И без душа.
А ти ме стопляш, хранейки ми полета.
Най-лесно се обичат бели птици.
Щом Гарванът пропее, вечна пролет е.
Замлъква вечно, злото под езиците.
Сега е хубаво. Уютно. Лесно е.
Подслон във чуждите гнезда не търся.
Не дишам в мрак с мъглива неизвестност.
И Го̀спод щом е чул, ще се прекръсти.
Каква Жена си са̀мо! Катедрала!
Картина - жива. Стих - шедьовър.
Щом можеш да обичаш черен Гарван -
ще бъда верен! Отсега - до гроба!..
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
