Да си простим
И колкото да искаш
и отричаш...
при нея не намираш своя бряг,
очите те издават -
мен обичаш,
излишен е
безсмисленият бяг.
От себе си
не можеш да избягаш,
единствено със мен ти е добре,
защо ли със оковите пристягаш
ти своето обичащо сърце?
Признавам, че съм тебе наранила,
и с грешките живеехме несрет,
аз твоите със обич съм простила
и нека разделим сега със теб...
вините си и грешките на двама,
и вярвай ми, че болката ще спре,
че нашата любов голяма
жадува да ни събере.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Касабова Todos los derechos reservados
Поздрави!
