28 may 2021, 18:17

Да си върнем България

  Poesía » Civil
490 0 0

България, земята на велики, горди, смели синове,

на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий

и Паисий Хилендарски, България,която Райна Княгиня,

Ботев и Левски роди и за Балканджи Йово и Хубава Яна

бял олтар сътвори,тази земя силна, непокорна, горда

и свята, оцелявала в безброй зли бури и съхранила

незалязващо слънце в крилата, обезлюдена, окалена

и унизена, днес плаче с горчиви, катранени сълзи,

смъртно ранена не от други, а от родните наши

елитни лъжесветци, в гърдите с камък вместо сърце,

единствено на личния си интерес само верни,

забравили как се обича род и Родина, забравили

какво е истинска чест и истинско достойнство,

главозамаяни от изгодното за тях чуждопоклонство.

Но време е това да се промени и правдата да победи.

народе български стига спи, от илюзиите се събуди,

съдбата си в ръце вземи,на лъжеистината НЕ кажи,

лъжеправдата на лъжедобрите завинаги победи

и докажи на нашите древни, героични предци,

че истински българин и потомък достоен си ти.

Нека няма майки и бащи с разплакани тъжни очи,

обречени на самота, далеч от синове и дъщери,

с разбити сърца и погребани несбъднати мечти,

без никаква надежда за бъдещи радостни дни.

Време е смело да кажем на глас, дотук бяхме с вас,

и сбъднато слънце да се роди в нашите облачни дни.

Да, време е да си върнем България и победим мрака,

време е да кажем без страх, дръзко и твърдо на глас,

народе български стани, че си достоен с дела докажи,

на примирението и бездействието свое край сложи,

живота си в ръце вземи, фарисеите от храма изгони,

от залеза изгрев сътвори, мрака в светлина прероди,

и децата на България отново в Родината им ти върни,

от горчивия гурбет по чуждите далечни земи ги спаси,

да не ходят повече немили-недраги в другите страни

и да не търсят никога там спасение,прехрана и пари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...