Пожелах те...
В съня си неспокоен.
Да те имам... завинаги,
мое щастие неземно.
Помечтах те...
Да си до мене... завинаги,
моя реалност земна.
Изпратих мислите си
към теб,
докоснах те с любовта си...
Живея те...
Със всеки нов стих.
Имам те... завинаги.
Непорочна и истинска.
Обичам те!
Изрича го
всеки път сърцето ми...
Погалено от нежността
в очите ти.
Обичаш ме!
Изпрати ми го по вятъра...
*****
Чудо ли стана?
Всички светила угаснаха за мен.
Защото ти светиш
в живота ми.
Слънчице мило!
© Христо Костов Todos los derechos reservados