Остави ме да бъда сама,

тази болка си е моя само,

не знам защо бях решила това,

че да те обичам, ще е толкова просто!

           Но след толкова време още боли,

           когато галиш и целуваш я нежно,

           кагато тихо в слушалката ù шептиш

           или просто за ръка я държиш!

Да, виждаш сълзите в мойте очи,

но едва ли знаеш, че са за тебе,

а сърцето ми все по-силно крещи,

че не може да бие без тебе!

           Но тази болка е само моя сега,

           не те обвинявам за нищо,

           не зная защо бях решила това,

           че да те обичам е толкова просто!

И дори сърцето от болка да вие

и душата да се гърчи от скръб,

аз отново на теб ще ти кажа:

"Обичам те, обичам те, обичам те!"

А ти?... Едва ли...