Остави ме да бъда сама,
тази болка си е моя само,
не знам защо бях решила това,
че да те обичам, ще е толкова просто!
Но след толкова време още боли,
когато галиш и целуваш я нежно,
кагато тихо в слушалката ù шептиш
или просто за ръка я държиш!
Да, виждаш сълзите в мойте очи,
но едва ли знаеш, че са за тебе,
а сърцето ми все по-силно крещи,
че не може да бие без тебе!
Но тази болка е само моя сега,
не те обвинявам за нищо,
не зная защо бях решила това,
че да те обичам е толкова просто!
И дори сърцето от болка да вие
и душата да се гърчи от скръб,
аз отново на теб ще ти кажа:
"Обичам те, обичам те, обичам те!"
А ти?... Едва ли...
© Полина Томова All rights reserved.