Да те предпазя...
Тъмни тайни като хиляди стрели
пронизват и душа, и тяло.
И сякаш ръжен, нажежен до бяло,
завинаги беляза бъдещите дни.
Искам аз на своите рамене
твоята болка да поема.
Да имам сили аз да излекувам
твоите пречупени криле...
Да можех в миг да ослепея,
всяка своя кървава сълза
за теб бих искал да пролея...
Защо съм толкова безсилен?!
За теб съм тук да понеса
носещите смърт стрели...
Имаш ме... Не ще допусна
някога отново да те заболи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
