Да ти подаря сърцето си
Ти помниш ли потока стар,
край който винаги се спирахме?
Той бе наш верен другар
и от него жадно ний отпивахме.
Слушахме шумоленето на неговите води
и приседнали кротко на тревата,
споделяхме всички свои мечти
и радост преливаше в душата.
Малък, но шумен като океана
и бистър като синьото небе.
С тебе пак до него искам да застана,
за да ти подаря своето сърце!
край който винаги се спирахме?
Той бе наш верен другар
и от него жадно ний отпивахме.
Слушахме шумоленето на неговите води
и приседнали кротко на тревата,
споделяхме всички свои мечти
и радост преливаше в душата.
Малък, но шумен като океана
и бистър като синьото небе.
С тебе пак до него искам да застана,
за да ти подаря своето сърце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристина Todos los derechos reservados
Само така криси!
