21.01.2007 г., 14:53 ч.

Да ти подаря сърцето си 

  Поезия
1053 0 4
Ти помниш ли потока стар,
край който винаги се спирахме?
Той бе наш верен другар
и от него жадно ний отпивахме.

Слушахме шумоленето на неговите води
и приседнали кротко на тревата,
споделяхме всички свои мечти
и радост преливаше в душата.

Малък, но шумен като океана
и бистър като синьото небе.
С тебе пак до него искам да застана,
за да ти подаря своето сърце!

© Кристина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??