7 ene 2016, 10:28

Да вървим

  Poesía » Otra
426 0 0

Да вървим натам, където сме тръгнали!

Кога ще стигнем? На мен е все едно.

Не с болка в тоз живот сме се впрегнали,

няма да се стоплим и с чашата вино.

Да вървим с мечтите, когато бяхме малки,

всичко беше сякаш на шега.

Замръзвахме навън по ледените ни пързалки,

какво делим се питам Аз сега?

Да вървим. А нещо все ни дърпа,

камъни от лед се трошат в нашите крака.

На очите вързали сме черна кърпа,

дърпаме ли, дърпаме подадената ни ръка.

Да вървим а който иска да остане,

търсейки загубените си мечти.

Болката в душата все някога ще ни престане,

Любов и доброта гради се. Довери ми се и ти.

                                           В.Й. 04.01.2016г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...