Да вървим натам, където сме тръгнали!
Кога ще стигнем? На мен е все едно.
Не с болка в тоз живот сме се впрегнали,
няма да се стоплим и с чашата вино.
Да вървим с мечтите, когато бяхме малки,
всичко беше сякаш на шега.
Замръзвахме навън по ледените ни пързалки,
какво делим се питам Аз сега?
Да вървим. А нещо все ни дърпа,
камъни от лед се трошат в нашите крака.
На очите вързали сме черна кърпа,
дърпаме ли, дърпаме подадената ни ръка. ...