7 янв. 2016 г., 10:28

Да вървим

427 0 0

Да вървим натам, където сме тръгнали!

Кога ще стигнем? На мен е все едно.

Не с болка в тоз живот сме се впрегнали,

няма да се стоплим и с чашата вино.

Да вървим с мечтите, когато бяхме малки,

всичко беше сякаш на шега.

Замръзвахме навън по ледените ни пързалки,

какво делим се питам Аз сега?

Да вървим. А нещо все ни дърпа,

камъни от лед се трошат в нашите крака.

На очите вързали сме черна кърпа,

дърпаме ли, дърпаме подадената ни ръка.

Да вървим а който иска да остане,

търсейки загубените си мечти.

Болката в душата все някога ще ни престане,

Любов и доброта гради се. Довери ми се и ти.

                                           В.Й. 04.01.2016г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...