Загубих същността си.

Превих се. Огънах се.

Смирена вече ходя.

В неистинския нов свят се уча да проходя.

Неистински нов свят?!

Да. За него за любов не мога да говоря.

Той е вследствие на един любовен преврат,

на социален гнет.

И двата критерия са част от един плет.

Плет, в който си като проклет.

Човек може би би могъл да се справи

с тези на пръв поглед преодолими нрави.

Но този номадизъм, 

това непостоянство...

Не позволява да създадеш здраво братство.

Корените на приятелството са все по-къси.

Почвата е все по-ненапоена,

а аз съм все така смирена.

Това си е чист нихилизъм.

Модерно е да плуваш в егоизъм.

Ценности вече няма.

Семействата са кауза пропиляна.

Аз се чувствам толкова обезпокоена.

Това ли е животът, който ще трябва да подема?