16 февр. 2017 г., 22:09  

Да загубиш себе си

1.2K 0 0

Загубих същността си.

Превих се. Огънах се.

Смирена вече ходя.

В неистинския нов свят се уча да проходя.

Неистински нов свят?!

Да. За него за любов не мога да говоря.

Той е вследствие на един любовен преврат,

на социален гнет.

И двата критерия са част от един плет.

Плет, в който си като проклет.

Човек може би би могъл да се справи

с тези на пръв поглед преодолими нрави.

Но този номадизъм, 

това непостоянство...

Не позволява да създадеш здраво братство.

Корените на приятелството са все по-къси.

Почвата е все по-ненапоена,

а аз съм все така смирена.

Това си е чист нихилизъм.

Модерно е да плуваш в егоизъм.

Ценности вече няма.

Семействата са кауза пропиляна.

Аз се чувствам толкова обезпокоена.

Това ли е животът, който ще трябва да подема?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Deya Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...