Мрачно е небето.
Скри се слънцето далече.
Свито е сърцето.
Пак тъгата го завлече.
Поне да завали -
с дъжда да се облея.
Да преглътна твоите лъжи
и с дъгата да се слея.
А когато слънцето изгрее,
сълзите ми да пресуши,
сърцето ми да сгрее,
спомена за теб да изгори. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse