11.04.2008 г., 20:34

Да завали

696 0 2

Мрачно е небето.

Скри се слънцето далече.

Свито е сърцето.

Пак тъгата го завлече.

 

Поне да завали -

с дъжда да се облея.

Да преглътна твоите лъжи

и с дъгата да се слея.

 

А когато слънцето изгрее,

сълзите ми да пресуши,

сърцето ми да сгрее,

спомена за теб да изгори.

 

А после пак да завали!

Дъждът в порой да се обърне.

Да вземе моите сълзи

и в роса да ги превърне.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...