Мрачно е небето.
Скри се слънцето далече.
Свито е сърцето.
Пак тъгата го завлече.
Поне да завали -
с дъжда да се облея.
Да преглътна твоите лъжи
и с дъгата да се слея.
А когато слънцето изгрее,
сълзите ми да пресуши,
сърцето ми да сгрее,
спомена за теб да изгори.
А после пак да завали!
Дъждът в порой да се обърне.
Да вземе моите сълзи
и в роса да ги превърне.
© Анжела Всички права запазени