vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
13 jul 2016, 18:51  

Далеч от теб 

  Poesía
889 6 11

Далеч от теб сънувам любовта,
на пеперудата на залеза се моля,
застанал в крайчеца от кея на света
с вълни-носачи, стоварващи неволя.

Морето ме посреща в син халат,
поднася ми самотно късче вечност.
И странно - чувствам се почти богат,
без мисълта за слава и известност.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих! Чувствен и романтичен! Поздравления!
  • Красиво и богато по съдържание! "На пеперудата на залеза се моля,"- чудесен изказ
    Поздрави и хубав ден!
  • Обичта ни прави богати!
    Само едно от посланията в това красиво стихотворение!
  • По гребена на морските вълни
    морякът стигна до гнездото на сирената.
    И спря да мисли за посоки и пари
    обсебен от очите и зелени.
  • Красива творба! Браво! Кратко, но така докосващо! Къде намери тези думи?
  • Отново си на крилете на любовта и отново докосваш с невероятни изразни средства!
    Харесах стихотворението, но последните два реда ме впечатлиха особено много!

    "И странно - чувствам се почти богат,
    без мисълта за слава и известност."

    Искрен поздрав и от мен, Младене!
  • Както винаги - красива лирика, Младене! Умееш за любовта да пишеш кратко, ясно, без помпозност - каквато всъщност е и Тя. Сърдечен поздрав, Мисана!
  • Прекрасен стих, Младене! Бурни аплодисменти!
  • Уют, красота, някой е влюбен Морето май е щастие... Всъщност да намериш такова място, в което да изразиш поетичните си чувства по този начин, е майсторство. Интересно е, че любовта всъщност е липса, защото разбираш, че обичаш нещо едва когато усетиш колко ти липсва. Интересно е също, че за липсата няма край и колкото и да придърпваш нещо към себе си, винаги остава граница, която ви дели - и събира. Вълните се разплискват в брега, но никога не се сливат, сърцата се копнеят, но вечно се търсят. Това е интерено. Най-интересно ми е колко "там" можеш да накараш човек да се усети с поезия...
  • Хареса ми стиха ти ,Младене!
  • Мммм-майчице..., - какви епитети, главозамайващи...!!! Завиждам за остроумието - като нагоре обърната хипербола са извисени емоционално...!!!
    'Морето ме посреща в син халат,
    поднася ми самотно късче вечност.
    И странно - чувствам се почти богат,
    без мисълта за слава и известност."
Propuestas
: ??:??