Далече от мен
Вървя аз и тичам по път безлюден,
без спирка вървя далече.
А този безкраен ден за мен
без капка смях е вече.
Обръщам се назад и взирам очи
с надежда в мен една.
Да ме последваш ти,
мечта невъзможна и единствена.
Протягам ръката си жално
срещу твоя образ велик.
Малка сълза, спускайки се по лицето бавно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse