Далече от мен

Вървя аз и тичам по път безлюден,
без спирка вървя далече.
А този безкраен ден за мен
без капка смях е вече.

Обръщам се назад и взирам очи
с надежда в мен една.
Да ме последваш ти,
мечта невъзможна и единствена.

Протягам ръката си жално
срещу твоя образ велик.
Малка сълза, спускайки се по лицето бавно,
ме превръща в любовен пленник.

Спасение едно търся аз,
сърцето ми се умори.
Да те търся и чакам до късен час,
от сутрин  до късни зори.

Стига вече с това,
не искам повече мъка.
Далече от мен си сега
и ще забравя тази безкрайна игра.