далече от мен
1K
0
0
Далече от мен
Вървя аз и тичам по път безлюден,
без спирка вървя далече.
А този безкраен ден за мен
без капка смях е вече.
Обръщам се назад и взирам очи
с надежда в мен една.
Да ме последваш ти,
мечта невъзможна и единствена.
Протягам ръката си жално
срещу твоя образ велик.
Малка сълза, спускайки се по лицето бавно,
ме превръща в любовен пленник.
Спасение едно търся аз,
сърцето ми се умори.
Да те търся и чакам до късен час,
от сутрин до късни зори.
Стига вече с това,
не искам повече мъка.
Далече от мен си сега
и ще забравя тази безкрайна игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Дойчинова Всички права запазени
