Далече от мен, далече от сърцето
Все още помня аз оназ раздяла,
думи тежки и изплакани сълзи.
Защо ли толкоз времето съм пропиляла,
а ти остана безразличен, не склони?
Сега онази тръпка в мене избледнява,
но сигурна съм, че следата ще остане.
Болката от любовта се притъпява,
но белегът от раната не ще зарасне!
Когато спомням си за теб, наистина боли,
защото аз загубих с тебе част от мен.
Не ще забравя и безбройните сълзи,
изплакани след раздялата във онзи ден.
Надеждата е мъртва, не отричам.
Отново никога не ще сме "ти и аз".
Но си признавам, още те обичам
и болка ми е онова, което стана с нас.
Мисълта за теб все още раната отваря
и липсват ми красивите очи.
Ала вратата към миналото бавно се затваря
и оставя спомен от несбъднати мечти.
Обръщам се напред, дори и през сълзи!
Избърсвам нежно аз лицето.
Признавам, колкото и да боли,
че щом веднъж си ти далеч от мен,
завинаги ще си далече от сърцето!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Todos los derechos reservados
