Дали
Дори когато босонога,
сред тръни и къпини газих
и полудявах от тревога,
къде да търся пак онази,
която с птиците говори,
лови сапунени балони
и странна е за много хора,
и облаците щом прогони,
заплаква вместо дъжд, защото,
е болно времето, горкото.
Все нещо търси, стиска нищо,
което всъщност без цена е,
върви през урви и стърнища,
за драскотините нехае.
Дали когато я намеря,
че аз съм ще си спомним двете
и утопичното ни вчера
ще се разтвори като цвете?
Последен слънчоглед останал
със семето на малко чудо
ще излекува всяка рана
на времето ни болно, лудо?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
