5 oct 2006, 21:44

Дали?

  Poesía
1.1K 0 1
Дали да надам вик до небесата?
Дали да изплача порой от сълизи?
Дали да обременя душата
и да я оставя в отчаяние да пълзи?

Дали безнадеждна да искам и моля?
Дали в покорство да преклоня глава?
Дали и този път да е твойта воля
и да съм тиха и свита като трева?

Дали има смисъл още да чаквам?
Дали си струва нощем да крещя?
Дали съдбата трябва да оплаквам
и от всичко да се отрека?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямаше нужда да споменавате, че двойката е от Вас,предположих. Запозната съм със стила Ви, както в стиховете, така и в отношението Ви спрямо другите. Все пак ще се радвам следващия път да има критика, а не оценка. Не сме в училище все пак, нали?



    Нети, аз съм себе си А стихчето е просто моята криворазбрана ирония

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...