5 окт. 2006 г., 21:44

Дали?

1.1K 0 1
Дали да надам вик до небесата?
Дали да изплача порой от сълизи?
Дали да обременя душата
и да я оставя в отчаяние да пълзи?

Дали безнадеждна да искам и моля?
Дали в покорство да преклоня глава?
Дали и този път да е твойта воля
и да съм тиха и свита като трева?

Дали има смисъл още да чаквам?
Дали си струва нощем да крещя?
Дали съдбата трябва да оплаквам
и от всичко да се отрека?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нямаше нужда да споменавате, че двойката е от Вас,предположих. Запозната съм със стила Ви, както в стиховете, така и в отношението Ви спрямо другите. Все пак ще се радвам следващия път да има критика, а не оценка. Не сме в училище все пак, нали?



    Нети, аз съм себе си А стихчето е просто моята криворазбрана ирония

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...