Дали

Обаждаш се, аз знам, да провериш

дали съм се прибрала вкъщи вече,

макар на телефона да мълчиш,

разбрах, че ти си, ала времето изтече.

Добре, щом казваш, ще замина,

ще тръгна утре с тебе в планината,

ала не искай твърде много - знай, че мина

внезапно може да взриви сърцата.

Дали сълзите са фалшиви

като усмивката на твоето лице,

или ме водят те към пътищата криви,

внезапно бликнали от грешното сърце.

Не зная вече на какво да вярвам -

на твойте думи или моите очи.

Желание да ти простя в сърцето чувствам.

“Недей да вярваш!” в разума звучи.