Дали
шепа пръст за сбогом,
или да вдигнем
жест за алилуя,
когато чувстваме
как нежен спомен,
оттича се
с водата от пороя...
Дали да изметем
от всичко старо
душите си...
измъчени, добри.
Или зазидали ги
в тъмни стаички,
да пазим своите
лъжи.
Дали като с коприна
нежна
да галим наранените
тела,
или да ги оставим
разпнати и голи
завинаги
във пустощта.
... Дали...
Когато дойде време
за разпятие,
и кръста всеки
сложи на гърба,
за прошка ли
да молим,
или за проклятие...
какъв е смисълът...
изгубена душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наталия Todos los derechos reservados