15 ago 2009, 11:41

Дали е любов

1.2K 0 6

Ти късно дойде във живота ми, бързо си тръгваш -
далеч да отидеш си всяка секунда готов.
И в огън изгарям, или пък си просто замръзвам,
така не разбрала дали пък това е любов.

За миг промени ме и сякаш това е съдбата,
в сърцето ранено безмилостно сложила пръст.
Не искам спокойствие, нито дори свободата,
готова да нося съм тежкия даден ми кръст.

Не чакам награда и никой за нищо не моля,
аз просто получих това, за което мечтах,
но как да намеря във себе си сили и воля
да следвам сърцето, изгубено вече, без страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...