Когато се стремиш към светлината 
и искаш да останеш вечно млад,
и толкова те тегли топлината, 
че чужд си на останалия свят.

Да бъдеш млад, ала не вечен,
да искаш, да те тегли за живот,
да си припяваш стара детска песен
вместо да изпадаш в монолог.

Тогава ти ще си научил,
че толкова съдби не си видял
че в толкова дела не си сполучил
и толкова мечти си пропилял.

И все пак още не приключва
проклятието наречено живот.
И все пак още ти се случва
решаваща игра на бридж-белот.

Тогава, а пък и по-сетне,
копнежът в теб ще зрее в плодове,
които и когато да опиташ,
ще ти напомнят радост как расте.

За радост е животът бил създаден
и още за мечтана свобода.
И струва си да бъде предоставен
за чистата, жадувана, една...

Обаче свободата не е обич,
не топли и не хваща за ръка.
Когато си свободен, не си ковък 
и липсва в теб самия сал една

страница, а може би картина,
думичка или пък цял куплет.
Липсва ти да бъдете двамина - 
заедно да крачите напред.

Струва си да бъде свободата 
жертвана в голямата игра,
смирено да получиш любовта си 
и вече да не знаеш самота.

И помниш, че е имало за тебе
някакъв различен друм,
но ти вървиш и тегне твойто бреме - 
на изборът направен в твоя ум.

Не зная аз какво ще ти се случва,
а ти не знаеш колко ще тежи.
Съвет от мен вземи – недей поръчва
отнесени несбъднати мечти!

Поискай си по мъничко от всичко. 
Моли за сладост в трудния момент.
Поръчай си тъга, за да напомня
за щастието от удържан обет.

Помни – не всичко е напълно утвърдено!
Не е предвиден всеки твой каприз.
Понякога и зло непредрешено
оказва се за теб щастлив сюрприз.