Дали обичам те? Не знам!

Все си мисля, все се уверявам,

все се карам да повярвам,

че си някаква прищявка,

че е само миг, пък може би игра.

И ако е така защо ли ден след ден

мисълта за теб не ме оставя.

Защо ли мисля все за тебе,

за твоите очи, ръце и устни...

Искам аз да те забравя, но не мога!

Кажи: защо? Защо ли? И това не знам.

Какво направи с мен, кажи какво?

Дали е някаква магия,

на любовта или пък твоя?

Каквото и да  е,о, моля ти се –стига!

Отново искам да съм господар

на своята душа, на мойте мисли.

Искам вечер да заспивам

и да сънувам тучните поля,

а не твоите ръце или твойте устни.

Искам отново да се рея

надалече с мойта мисъл,

да потъвам в бездънното море

или да летя в безкрайния простор,

а не, тя все при тебе да долита,

всеки час, минута и секунда, всеки миг

все за тебе да бленува.

Моля ти се – стига! Искам свобода!

А не да бъда жалък роб на нея,

дали прещявка, дали любов,

не знам! Но каквото и да е, о моля те,

освободи ме от мислълта за теб!