Ти обеща ми,
че ще дойдеш днес
Денят преваля вече,
а никой не похлопа
на моята врата
Очите ми изтекоха
от гледане,
душата ми погълна всеки звук,
но твойте стъпки аз не чух.
Така живота ни
от чакане отива си
от младост, зрялост идва староста
затуй у нас
от всичко най-много
е търпимоста.
И ето денят пак преваля
вратата не заключих
защото обеща ми,
че ще дойдеш днес
дали... или кога?
© Румяна Щерева Todos los derechos reservados