Дали ще вкуси някой тези устни
Дали ще вкуси някой тези устни
О, дар презрян – тез устни с цвят малинен,
погубват в миг без време всеки мъж,
дори от допир плах поне веднъж...
Как гибел зла откриха в тях мнозина...
Но само ти с очи от мраз – лавина,
не ги докосна нивга в лятна ръж...
Да плъзне нека студ на шир и длъж,
щом свода чер тъй жлъчно мен проклина...
Кипарис сив потрепва тихо в мрака,
окови тежки стягат мойта гръд...
И вехне в мене всеки блян покрусен...
Проклет да бъде този, който чака
жена да мине с вопли чак отвъд...
Дали ще вкуси някой тези устни...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
