Дали ще вкуси някой тези устни

Дали ще вкуси някой тези устни

О, дар презрян – тез устни с цвят малинен,

погубват в миг без време всеки мъж,

дори от допир плах поне веднъж...

Как гибел зла откриха в тях мнозина...

Но само ти с очи от мраз – лавина,

не ги докосна нивга в лятна ръж...

Да плъзне нека студ на шир и длъж,

щом свода чер тъй жлъчно мен проклина...

Кипарис сив потрепва тихо в мрака,

окови тежки стягат мойта гръд...

И вехне в мене всеки блян покрусен...

Проклет да бъде този, който чака

жена да мине с вопли чак отвъд...

Дали ще вкуси някой тези устни...