Дали съм сняг!
Не съм!
Аз просто съм замръзнала отвъд.
Като цветя под леден, мъчен дъжд,
протегнали цветовете си нагоре.
Приличам на снега!
Така съм бяла.
И когато ме боли...Валя!
Навън се сипя, на парцали!
Прегърнала от чакане студа.
Или... съм просто дъжд!
Изплакана!
Заровила лицето си в небето.
И тихичко без глас валя.
Валя като порой!
И те докосвам...
© Диана Димитрова Todos los derechos reservados