14 ene 2009, 9:22

Дали трябва?...

  Poesía
1K 0 5
Наистина ли искаш да намериш точните отговори?
Думи, които нямат смисъл за теб,
дори не искаш да чуваш този тембър.
Знаеш решението на задачата,
но любопитството ти надделява.
Сигурно така оцелява,
хранейки се с остарели думи, словосъчетания и фрази,
фрази, които си чувал и преди и все пак някой ги мрази...
И ти знаеш това,
но продължаваш все така,
за да завършиш загадката.
И ето, на, ти всичко разбра,
каква е цялата полза,
като съдба определила е онова,
което е било родено преди теб...
Писалката не се изхабява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е с това стихотворение ме матира... Второ е което чета и наистина, ама наистина не разбирам каква е идеята.Разбрах, че е за теб и твоите приятели, ма то за тая работа има тетрадки и литературни кръжоци.Тоест, обясни ми защо си го постнал тук, след като си с ясната идея, че на никой не би му било интересно?
  • Принципно не ме интересуват коментарите за стиховете ми искам просто ги поствам за да знам,че не съм ги прочел само аз... И ти си прав ... за поезията,но не и за позьорството... обчам критиката.... , така че както казах НАХРАНЕТЕ ме... за мен това стихотворение значи много... знам че не е добра римата... но....! смисъла на думите , хората които ме познават ще го разберат вие просто няма как да го разберете...
  • де да знам ... прозаично ми е и безмислено ... обаче прочетох коментара ти ... и се напънах (при четене на поезия май не трябва да е така )да Разбера ... но не се получи ... постно излишно позьорско оригиналничене , според мен ...
  • Една дума имаше грешка, няма значение не ме интересува, ама тва че не ми разбираш поезията е от теб... Мога да ти напиша и нещо за пчелички и светулки любов и сълзи... но тва е моят стил... обичам да ме критикуват.... Нахранете ме!
  • Аз пък нищо не разбрах от тия амнайсет реда. Философска ли трябва да е поезията Ви?
    И мен неграмотността ме дразни.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....