21 oct 2016, 14:58

Дано

  Poesía
428 1 0

Защо ли тъй е тегаво във мене,

какво ли на душата ми тежи?

Дали отминалото старо време

или туй, в което едва съм жив?

Така ли ще тъжа – до край, до гроб

от кросното, изжулило ръцете ми

с това преходно кълбо Живот?...

Докато разнищвах нишки сплетени

на вери и надежди, на добро и зло,

тихичко проплакваше сърцето ми

от приятели, разбили го със взлом...

Скъсаните нишки връзвах,

за да доизтъка моето платно,

но с възлите изтъках си пъзел,

който трябва някак да наредя...

                                               Дано!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...