Дано

Защо ли тъй е тегаво във мене,

какво ли на душата ми тежи?

Дали отминалото старо време

или туй, в което едва съм жив?

Така ли ще тъжа – до край, до гроб

от кросното, изжулило ръцете ми

с това преходно кълбо Живот?...

Докато разнищвах нишки сплетени

на вери и надежди, на добро и зло,

тихичко проплакваше сърцето ми

от приятели, разбили го със взлом...

Скъсаните нишки връзвах,

за да доизтъка моето платно,

но с възлите изтъках си пъзел,

който трябва някак да наредя...

                                               Дано!