Дано да няма в пъкъла светци
Билет за никъде ми подари
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят,
две думи нежни плачат истерично.
С тризъбеца се спешвам всеки път,
щом спра. Аз демонката - еднолично.
В косите прилеп - дружка е комай,
светулките изтляха. Нямат грижи.
С рогата браня своя собствен рай,
а Сатаната - ад ще ми хариже.
Далеч съм от злобари и глупци,
и грешките със смях ме ескортират.
Дано да няма в пъкъла светци,
че току-виж и мен канонизират
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дори и бясна се усмихвам, Ивон - иронично.
-
Усмихна ме накрая!
-
Мъдрост моя, Иржи, прегръщам ви!
-
Повечето хора сами се мислят за светци и се гласят за Рая, докато ти, Наде...Имаш толкова време да "пречистиш грешките" си! При това нали се казва "да грешиш е човешко"...И защо трябва да се слагаш в пъкъла?!
-
"Света Надежда" - дръзко и красиво
аксесоар за всеки уважаван ад.
Там дяволите рецитират рими
докато грешките на грешните броят. -
Благодаря ви! И с моя късмет, сигурно има - светци и в пъкъла.
-
Огън си! Супер е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
